Народно читалище “Христо Ботев” гр. Пазарджик

Срещи и изложби

19.05.2026 г. 19.05.2026 г. 19.05.2026 г. 19.05.2026 г. 19.05.2026 г.
19.05.2026г.

19.05.2026 г., 11.00 ч., с. Дрогор, обл. Пазарджик

Фестивалът „Магична красота“ в село Драгор: престилки, символика и жива традиция

На 19 май 2026 г. в сградата на Народно читалище „Епископ Дионисий-1925“ в с. Драгор, област Пазарджик, беше открита изложбата „През платното на времето. Престилката – символ и апотропей.“ Събитието се превърна в кулминационен акцент от програмата на фестивала на традиционната везба, плетиво и символика „Магична красота“, организиран от фондация Поло Оконе, НЧ „Христо Ботев-1897 г.“ – Пазарджик, НЧ „Отец Паисий-1927“ – с. Ивайло и НЧ „Отец Паисий-1930“ – с. Росен.

Фестивалът „Магична красота“ има вече изградена традиция и силно присъствие в региона. През 2025 г. в село Ивайло в него участваха и самодейките от читалището в с. Драгор, които впечатлиха посетителите със своята отдаденост към живото народно наследство. Те изпълниха народни песни и представиха демонстрации на предене с вретено и плетене на една кука, припомняйки позабравени умения, които носят паметта на поколения българки.

Днешното събитие в Драгор логично продължи тази линия – съхраняване и популяризиране на традиционните знания и умения, но и тяхното съвременно осмисляне. Фото-изложбата беше организирана от Мария Танева – председател на читалището, и Стефка Зубева – секретар, които успяха да изградят богата, многопластова и визуално въздействаща експозиция. Основната идея на изложбата е съсредоточена върху българската женска престилка – предмет от народната култура, който не е просто част от традиционното облекло, а носител на символика, знак за социална принадлежност, възраст, житейски преходи и защитна магическа функция.
По инициатива на двете организаторки жители на с. Драгор предоставиха притежавани от тях автентични престилки и носии, които се превърнаха в ценно допълнение към фотографския материал. Присъствието на реални експонати създаде особено силно усещане за достоверност и непосредствена връзка с миналото. Наред с престилките и носиите посетителите можеха да видят покривки, плетени на една кука, бродирани възглавници, плетени шарени чорапи и други предмети от домашния бит, които допълниха картината на традиционната женска култура. Експозицията беше богата не само като количество, но и като разнообразие – както по стил и украса, така и по вложени техники.

Изложбата беше допълнена и от табла със снимки от фестивала „Магична красота“ 2025, които представяха живи моменти от участието на различни самодейни състави. Тези табла създаваха усещане за приемственост и подчертаваха, че фестивалът не е еднократно събитие, а процес на общностно събиране и възстановяване на традиционни практики.
Особено значим принос към изложбата беше връзката, която Мария Танева осъществи с Регионален етнографски музей – Пловдив. По нейна идея тя се свързва с Грозделина Георгиева, благодарение на което изложбата получи и по-широк научен и музейно-документален контекст. В експозицията бяха включени табла, отразяващи богата колекция на проф. Юлия Дилова, дарена на Етнографския музей в Пловдив и представена в специалния каталог „С любов към изтъканото“, чийто съставител е именно Грозделина Георгиева, а редактор е доц. д-р Ангел Янков. Проектът е част от официалната програма „Наследство II“ на Пловдив – Европейска столица на културата, което придава на изложбата допълнителна културна и институционална тежест.

С помощта на г-жа Георгиева са оформени и изключително съдържателни текстове към всяко табло, които не просто информират, а въвеждат посетителя в дълбочината на темата. В изложбата могат да се прочетат текстове със заглавия като: „Престилката – вярвания и обредни функции“, „Символика на цветовете върху престилките“, „Женската престилка – дреха за преход“, „Престилката – място и роля в традиционното облекло“, „Предпазни и продуциращи символи върху престилките“. Тези текстове разкриват престилката като културен знак и защитен предмет, носещ магическо значение – апотропей, който пази жената и дома, подпомага плодородието, семейното благополучие и жизнената сила.
Най-силно впечатление на посетителите направиха паната със кукерски маски, при които са използвани различни видове женски престилки. Този акцент в изложбата беше възприет като изключително интересен и силно въздействащ пример за съчетание на традиция и авторска интерпретация. Паната представляват авторска изработка на проф. Юлия Дилова, при която върху автентични престилки са изградени композиции с кукерски маски. Това вторично приложение на женските престилки показва не само уважение към тяхната декоративност, но и нов поглед към възможностите на традиционния текстил. В този контекст престилката се откроява като материал и символ, който може да бъде пренесен в нова художествена среда, без да изгуби своята идентичност. Напротив – тя придобива нова естетика, която съчетава минало и настояще и разкрива традиционния предмет като носител на модерна художествена идея.

Смислово и визуално изложбата беше допълнена и от подбор на книги, свързани с темата – издания за българската шевица, традициите на българите, фолклорното богатство на регион Пазарджик, както и книги за сливенската народна шевица и др. Присъствието на книгите превърна изложбата и в образователно пространство, което насърчава задълбоченото вглеждане в темата и дава възможност посетителят да разшири знанията си.
Интересен и съвременен момент в изложбата беше идеята на Мария Танева да се разгърне темата за престилката и в настоящето – като предмет, който и днес намира приложение в различни професии и дейности. Тя предложи връзка между традиционната престилка и престилките, използвани от готвачи, фризьори, художници и други, като за тази цел беше осигурила и няколко образци на готварски престилки. Това беше силен акцент, защото показва, че престилката не е само музейна реликва, а предмет с продължаващ живот, който се променя според нуждите на времето. Тази идея има потенциал да бъде доразвита в следващи издания на фестивала, като създаде мост между традиционното и съвременното ежедневие.

Към тази голяма изложба беше приятно да се види и друга съпътстваща експозиция на фестивала „Магична красота“ – изложбата на учениците от СУ „Георги Брегов“ – Пазарджик и ОУ „Васил Левски“ – с. Величково, озаглавена „Шарени нишки от традицията“. Детските рисунки на престилки, черги и носии представяха българските традиции така, както ги възприемат и си ги представят децата. Това участие на ученици придаде на събитието особено значение – знак, че традицията се предава не само чрез експонати и знания, но и чрез въображението на новите поколения.
Организацията на изложбата показва значителен труд и отдаденост. Усилията на Мария Танева и Стефка Зубева са достойни за уважение, защото те не просто събират материали, а създават концепция и търсят най-добрия начин да представят престилката като културен символ. Желанието им да намерят стойностни експонати, да изградят връзка с музейна институция и да поднесат темата по интересен и достъпен начин превърна изложбата в значимо събитие за местната общност.
Изложбата „През платното на времето. Престилката – символ и апотропей“ ще може да бъде посетена до 15 юни 2026 г. в Народно читалище „Епископ Дионисий-1925“ в с. Драгор. Тя е пример за успешно културно събитие, което съчетава локална памет, общностно участие, музейна експертиза и съвременен поглед към традиционните форми на българската култура.

С откриването на изложбата „През платното на времето. Престилката – символ и апотропей“ в НЧ „Епископ Дионисий-1925“ – с. Драгор, официално приключват събитията от второто издание на фестивала „Магична красота“. Фестивалът още веднъж доказа своята значимост като културна платформа, която събира общности, пазители на традицията и съвременни изследователи на българското наследство.
След този богат и стойностен финал, организаторите и участниците вече отправят поглед към третото издание на „Магична красота“, което ще се проведе през месец октомври 2026 г., с домакин НЧ „Отец Паисий-1930“ – с. Величково. Очакванията са фестивалът да продължи да надгражда постигнатото и да развива темите за везбата, плетивото и символиката като живо и актуално културно наследство.